| Bulgaria |
Румен Скорчев/
Rumen Skorchev
Rumen Skorchev
 |
| |
 |
| |
 |
Проф. Румен Скорчев е дипломиран като инженер-
паркостроител. Завършил е Художествената академия в София
през 1964 г. През 1970 г. получава Златния медал на
Международното биенале във Флоренция за графиката
"Надежда", която по регламент влиза в една от най-престижните
галерии - "Уфици". Има картини в големите световни музеи -
"Албертина" (Виена), "Виктория и Алберт" (Лондон),
Националната галерия във Вашингтон и др. Носител е на над 40
национални и международни награди. More in Sega
Проф. Румен Скорчев е един от най-големите наши художници,
носител на над 40 национални и международни награди. Негови
графики има в световни галерии като “Уфици” във Флоренция,
виенската “Албертина”, “Виктория и Алберт” в Лондон,
Националната галерия във Вашингтон.
More in Nash dom
External links:
Wikipedia
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/874/47/
http://www.duma.bg/2006/0306/070306/kultura/cul-3.html
Зима (от Стандарт)
"Натрупва се много плът и в нея няма да остане място за духа на
твореца", пише в Битие на Стария завет. Изглежда, че в цялата
си минала история умното човечество е било обречено
безнадеждно да се бори срещу тази противна и злокачествена
плът. Никога не ме е привличало тълпенето на хора. Там се
чувствам зависим и по-самотен отвсякога. Не ме изкушават нито
митингите, нито барикадите. Преди много години два пъти с Ели
случайно попадахме на световните сборища на хипитата -
веднъж във Флоренция, това средновековно великолепие,
одрипавяло и тъжно от наркомани, а по-късно в Амстердам -
все места, където разгулните ритуали най-малко подхождаха на
културните европейски светини. Циничният призив на Пикасо, че
по време на духовни кризи е необходимо да произвеждаме
въодушевление, е уловка за наивници. От няколко години
рисувам цикъл литографии "Кутията на Пандора" със злините,
които се взривяват от нея. Но дали Надеждата е останала на
дъното, както е в гръцкия мит, все още не зная, защото изпитвам
страх да надзърна там. Но знаем ли накъде вървим? На едно от
холандските знамена има надпис: IK ZAL HANDHAVEN - "Аз ще
издържа!" Аз наистина ще издържа! Разселеното преди хиляди
години по земята човечество има свое странно подобие -
безкръвна мимикрия на оцеляването. Една трудно различима
сред хората гмеж прескача от блато в блато с устрема на моите
нарисувани, обезумели от суета и алчност жаби в Радичковите
"Малки истории". Тази безформеност се промъква през всяка
пролука и с хамелеонска лекота се оцветява в целия спектър на
дъгата - безсмъртна, неуловима и агресивна. Зловонната и
кипяща материя расте, стреми се да залее извисения дух и
всичко, което я унизява по пътя й. Тя знае, че единствено може
да се смесва със своята равностойна посредственост, и затова
се стреми да я възпроизвежда. Няма по-страшна злина от
себеомразата на бедния дух. Вече е зима. Вкъщи е топло и
тихо. Привечер ме изпълва спокойствието и умората от дневния
труд. Не знам дали рисуването е лудост, но е лек срещу
ураганите в душите ни. Животът е чудо и си струва цената на
мъките. Едва в късните си години разбираме античната
мъдрост, че в крайна сметка той е едно поражение, низ от
загуби - годините, силите и огъня в очите. Губим най-скъпите си
хора. Този страх от смъртта ни тласка към вярата, че човек не
потъва в мрака, без да остави следа. Един рисува, друг копае,
пише, свири, отглежда деца, зида къщи. Може би в това е
смисълът на живота! От смъртта не се страхуват само децата и
лудите, защото не могат да усетят присъствието й. Чувам тихите
стъпки на някого до мен, на онова мерзко човече от
"Омагьосаният скитник" в "Девет приказки и две в повече" на
Карел Чапек, които илюстрирах преди тридесетина години. То
знае, че сънят ми вече не е лек, че целият зрим свят около мен
постепенно се отдалечава и потъва в нетленното "сфумато".
Това дребно създание чака моите последни мигове. Заглъхват
звуците. Все по-често ровя в паметта си за имена и думи, учуден
къде ли са излетели. Иде зима и все по-ниско слиза опушеният
свод на битието. Две бели пеперуди прелитат между стръковете.
Шуми животът в соковете на тревите... Дали светът ще бъде зъл
или добър към нас - зависи от силите, които имаме, за да го
претворим. Ето вече седем десетилетия той диша в лицето ми,
все така първичен и див, какъвто е бил от своето Начало. Когато
съм извървял толкова дълъг и неравен път, сега се питам: каква
беше цената на бунта ми преди петдесет и пет години? Бях ли
наистина свободен? Та нали това висше себеусещане пулсира в
дълбинните потайности на душите ни и ни води в посоки,
неподвластни на разума? Оцелявало е при всичките мои
страдания, когато съм губел силите си и вярата в доброто.
Творческият ми живот беше вплетен в общата съдба на една
художническа общност - разнородна, но с най-даровитите си
личности - независима от партийните пристрастия и
лицемерното въодушевление на отдавна компрометирани
идеологии. Бяхме прозрели истината, че изкуството е най-
прекият път към свободата. С това чувство в сърцето светът
изглежда по-красив и благодатен. Озарен от светлината на
картините.
паркостроител. Завършил е Художествената академия в София
през 1964 г. През 1970 г. получава Златния медал на
Международното биенале във Флоренция за графиката
"Надежда", която по регламент влиза в една от най-престижните
галерии - "Уфици". Има картини в големите световни музеи -
"Албертина" (Виена), "Виктория и Алберт" (Лондон),
Националната галерия във Вашингтон и др. Носител е на над 40
национални и международни награди. More in Sega
Проф. Румен Скорчев е един от най-големите наши художници,
носител на над 40 национални и международни награди. Негови
графики има в световни галерии като “Уфици” във Флоренция,
виенската “Албертина”, “Виктория и Алберт” в Лондон,
Националната галерия във Вашингтон.
More in Nash dom
External links:
Wikipedia
http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/874/47/
http://www.duma.bg/2006/0306/070306/kultura/cul-3.html
Зима (от Стандарт)
"Натрупва се много плът и в нея няма да остане място за духа на
твореца", пише в Битие на Стария завет. Изглежда, че в цялата
си минала история умното човечество е било обречено
безнадеждно да се бори срещу тази противна и злокачествена
плът. Никога не ме е привличало тълпенето на хора. Там се
чувствам зависим и по-самотен отвсякога. Не ме изкушават нито
митингите, нито барикадите. Преди много години два пъти с Ели
случайно попадахме на световните сборища на хипитата -
веднъж във Флоренция, това средновековно великолепие,
одрипавяло и тъжно от наркомани, а по-късно в Амстердам -
все места, където разгулните ритуали най-малко подхождаха на
културните европейски светини. Циничният призив на Пикасо, че
по време на духовни кризи е необходимо да произвеждаме
въодушевление, е уловка за наивници. От няколко години
рисувам цикъл литографии "Кутията на Пандора" със злините,
които се взривяват от нея. Но дали Надеждата е останала на
дъното, както е в гръцкия мит, все още не зная, защото изпитвам
страх да надзърна там. Но знаем ли накъде вървим? На едно от
холандските знамена има надпис: IK ZAL HANDHAVEN - "Аз ще
издържа!" Аз наистина ще издържа! Разселеното преди хиляди
години по земята човечество има свое странно подобие -
безкръвна мимикрия на оцеляването. Една трудно различима
сред хората гмеж прескача от блато в блато с устрема на моите
нарисувани, обезумели от суета и алчност жаби в Радичковите
"Малки истории". Тази безформеност се промъква през всяка
пролука и с хамелеонска лекота се оцветява в целия спектър на
дъгата - безсмъртна, неуловима и агресивна. Зловонната и
кипяща материя расте, стреми се да залее извисения дух и
всичко, което я унизява по пътя й. Тя знае, че единствено може
да се смесва със своята равностойна посредственост, и затова
се стреми да я възпроизвежда. Няма по-страшна злина от
себеомразата на бедния дух. Вече е зима. Вкъщи е топло и
тихо. Привечер ме изпълва спокойствието и умората от дневния
труд. Не знам дали рисуването е лудост, но е лек срещу
ураганите в душите ни. Животът е чудо и си струва цената на
мъките. Едва в късните си години разбираме античната
мъдрост, че в крайна сметка той е едно поражение, низ от
загуби - годините, силите и огъня в очите. Губим най-скъпите си
хора. Този страх от смъртта ни тласка към вярата, че човек не
потъва в мрака, без да остави следа. Един рисува, друг копае,
пише, свири, отглежда деца, зида къщи. Може би в това е
смисълът на живота! От смъртта не се страхуват само децата и
лудите, защото не могат да усетят присъствието й. Чувам тихите
стъпки на някого до мен, на онова мерзко човече от
"Омагьосаният скитник" в "Девет приказки и две в повече" на
Карел Чапек, които илюстрирах преди тридесетина години. То
знае, че сънят ми вече не е лек, че целият зрим свят около мен
постепенно се отдалечава и потъва в нетленното "сфумато".
Това дребно създание чака моите последни мигове. Заглъхват
звуците. Все по-често ровя в паметта си за имена и думи, учуден
къде ли са излетели. Иде зима и все по-ниско слиза опушеният
свод на битието. Две бели пеперуди прелитат между стръковете.
Шуми животът в соковете на тревите... Дали светът ще бъде зъл
или добър към нас - зависи от силите, които имаме, за да го
претворим. Ето вече седем десетилетия той диша в лицето ми,
все така първичен и див, какъвто е бил от своето Начало. Когато
съм извървял толкова дълъг и неравен път, сега се питам: каква
беше цената на бунта ми преди петдесет и пет години? Бях ли
наистина свободен? Та нали това висше себеусещане пулсира в
дълбинните потайности на душите ни и ни води в посоки,
неподвластни на разума? Оцелявало е при всичките мои
страдания, когато съм губел силите си и вярата в доброто.
Творческият ми живот беше вплетен в общата съдба на една
художническа общност - разнородна, но с най-даровитите си
личности - независима от партийните пристрастия и
лицемерното въодушевление на отдавна компрометирани
идеологии. Бяхме прозрели истината, че изкуството е най-
прекият път към свободата. С това чувство в сърцето светът
изглежда по-красив и благодатен. Озарен от светлината на
картините.
Bulgarian artist,
Professor,
nominated for
Academic (2007).
International
Institute of
Anthropology
supports the
nomination of
Rumen Skorchev
Professor,
nominated for
Academic (2007).
International
Institute of
Anthropology
supports the
nomination of
Rumen Skorchev
"Бяхме прозряли истината,
че изкуството е най-прекият
път към свободата. С това
чувство в сърцето светът
изглежда по-красив и
благодатен".
Oт "Рисунки по водата"
че изкуството е най-прекият
път към свободата. С това
чувство в сърцето светът
изглежда по-красив и
благодатен".
Oт "Рисунки по водата"
Orpheus
