Created 01.01.2008. Нито един пасаж от тази статия не може да се препубликува без писмено съглaсие на автора (контактен e-email lnikolova@iianthropology.org).Текстът на статия е окончателен и няма да се актуализира.
|
Предложение за публичен дебат Марков – Тодорова
… в името на българския народ и българската култура не може дори за секунда да се
изморим, за да разкриваме и се борим за истината, която винаги е била
конструктора на демокрацията.
Както показаха дискусиите в Проблеми на българската наука, номинираните за
академици чл-кор. Георги Марков и чл. кор. Хенриета Тодорова предизвикват критична
оценка. Според Закона обаче, като че ли тенденцията е да се избере кандидат за всяко
конкурсно място, като се посочват няколко последователни стъпки при начални
негативни резултати. Принципният въпрос е дали двамата кандидати са номинирани за
сметка на други, които биха защитили интересите на българскатата историческа наука на
академичния стол в Президиума на БАН по-достойно. За съжаление, не можe да се
отговори, тъй като номинаторите поне засега избягват публичност и обществени дискусии.
Благодарение на проф. Лазаров научихме, че още на 1.01. 2008 в един от блоговете
започна про-кампанията Марков по един антикампаниен начин. Марков" бе назован
“големия историк” от Евгени Тодоров в една скандална статия “Годините на големите
успехи”.
Линк: http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=3351454
Авторът твърди по сталинистки начин, че “В края на отминалата година разни
европейски драскачи пак клеветяха Родината ни. Били сме корумпирани, имало
организирана престъпност и разни други врели некипели”. Първи се използва цинично
думата Родина, а се и критикува като куршум във въздуха с тон, който може да
предизвика недоумение у всеки мислещ човек. Корупцията и престъпността са световни
явления и в същото време ние се намираме в изключителен подем в борбата срещу тях.
Болката при анализа на някои български случаи е oт факта, че дори при изобличаване
на корупцията, тя се прикрива и репродуцира и то с помощта на държавни институции и
служители. Тъй като не видях copyrights, цитирам един пасаж, който според мен е
абсурден за съвременната обществена мисъл:
Със сигурност техните писания са били платени от фондацията “Бош” – същата, която
плати и на онези, за да пренапишат историята за Батак. Нашият голям историк Георги
Марков обаче разкри по “Нова телевизия” каква е схемата – фирмата “Бош” произвежда
домакински уреди. И за да й се харчи стоката на турския пазар, угодничи и плаща на
псевдоучени да пишат в изгода на Турция.
(Годината на големите успехи)
Линк: http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=3351454
Tъй като се появява в периода на обсъждане на номинациите, ще си разреша да
цитирам друг коментар по повод на Баташкия скандал:
Още по-страшното е, че по същия начин – с обикновено заклеймяване, а не с
обосновани исторически аргументи - подхождат към темата и някои водещи или поне
твърде публично известни историци. Имам предвид например шефа на Националния
исторически музей Божидар Димитров и Шефа на Института по история към Българската
академия на науките професор Георги Марков. Те и двамата се опитаха да придадат на
скандала европейски измерения – Димитров като заяви, че авторите на проучването
всъщност отричат холокоста, защото според него баташкото клане е български холокост,
а Марков – като разви тезата, че чрез подобни изследвания едва ли не самият
Европейски съюз се опитва да наложи това, от което се нуждае - “забравяне” и
“размиване” на старите конфликти, с цел да не влияе отрицателно на новите реалности.
Разбира се, в този случай трябва да се има предвид факта, че споменатите двама учени
са колкото известни историци, толкова и нереализирани политици и вероятно това има
значение, би казал някой.
(Koй се страхува от Баташкото клане?)
Линк:
Същия ден аз публикувах на моя уебсайт Koй e най-краткия път към успеха.
Линк: http://www.iianthropology.org/whichistheshortestroadtothesuccess.html
В статията достигам до извода, че в социалните здрави среди най-краткия път към успеха
е професионализмът, докато в корумпираните – интригите. Критичният ми анализ в нея
на номинaцията на чл. кор. Хенриета Тодорова ми дава основание да предложа
публичен дебат Марков – Тодорова, за да се изясни дали двамата имат качества да
защитават интересите на българската наука и на българския народ от академичния стол
в Президиума на БАН. Аргуменитите ми да в статията с посочения линк. Би било добре да
е по някоя радиостанция, за да могат да се включат българи от целия свят.
Моето твърдо убеждение е, че днес българската култура се намира в период на
конструиране на нови ценностни системи и ролята на учените е изключително голяма. A
както посочвам в моята статия Кой е най-краткия път към успеха
… в името на българския народ и българската култура не може дори за секунда да се
изморим, за да разкриваме и се борим за истината, която винаги е била конструктора на
демокрацията.
Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of
Anthropology
29 S State Street #206
Tel.: (801) 363 3123
http://www.iianthropology.org
e-mail: lnikolova@iianthropology.org
Интернетни страници по темата
http://www.iianthropology.org/whichistheshortestroadtothesuccess.html
http://www.iianthropology.org/rumenskorchev.html
http://www.iianthropology.org/2007nominationBAN.html
http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems