| Тhe International Institute of Anthropology, Salt Lake City, Utah, USA & Eurochicago.com |
| BULGARIANS OF 2007 IN THE USA Спас Райкин |
 | |  | |  | |  | |  | |  |
Професор Спас Тодоров Райкин е роден на 26. Х. 1922 година в село Зелениково, Пловдивско. Завършва Пловдивската духовна семинария -1945
год. и Богословския факултет на Софийския Университет – 1949 година. На 06. 05. 1951г. дезертира от военната си служба /трудовак/,
преминава в нелегалност /става един от първите горяни в България/ и след 44 дневно скитане в родопските усои със съставената от него и
неговите другари седем членна въоръжена група на 19 юни 1951 год. избягват зад граница – в Гърция. В чужбина следва хуманитарни науки в
Университетите на Атина, Женева, Лондон и Базел. От октомври 1951г. /три месеца след като прекосява границата/ до края на юни 1954г. е
стипендиант на Световния съвет на църквите. В края на юни 1954г. емигрира в САЩ, където учи в Колумбийския университет /1954г. -1959г.
/Завършва го със степен Магистър по политически науки, специалност История. От 1963г. до 1991г. преподава в американски университети
като професор по История на цивилизацията и Нова Европейска история. В изгнание той членува в български политически организации на
съпротивителното движение против комунизма, като заема високи ръководни постове в техните ръководства и редактира списанията им.
Живее постоянно в САЩ. От 1991г. посещава България. В 1993г. проф. Райкин публикува в България 5 тома "Политически проблеми пред
българската общественост в чужбина" - 1. "Проблеми на българската външна политика"; 2. "Проблеми на БЗНС"; 3. Проблеми на българската
православна църква"; 4. "Комунизъм, социализъм, фашизъм"; 5."Човешки права" .
В 2000 год. започва публикация и вече е издадена многотомна серия биографични спомени и документи под заглавие: "Политическо
пътешествие срещу ветровете на ХХ век»
Живот, движение и борба
Удоволствие е да се разговаря с проф. Спас Райкин. Винаги времето с такъв приятен събеседник не е достатъчно и лети бързо - остават
много неказани неща и с нетърпение се очаква следващата среща. Това ще разберете и от интервюто ми с проф. Райкин, на което
отпечатвам пълният текст.
-Професор Райкин, като се обърнете назад във времето, каква оценка давате на Вашият живот и на пътя Ви до тук ?
-Този път започна от бедна, схлупена, стара къща в едно малко, пловдивско кално село - Зелениково. Дневната ни беше спалня, кухня и
трапезария, под която беше обора за крави и други животни през зимата. От тази къща до професорската ми катедра в Америка, пътят ми
минава през много препятствия и несгоди и често съм се изправял пред бездната на небитието - идването на комунистите /тогава почти
за нищо се намерих пред дулото на екзекуторските команди/, трудовашката ми служба, Бягството ми от Балчик до Родопите и
прекосяването на границата посред бял ден на 19 юни 1951 година. От там нататък, къде по щастлива случайност, къде с непосилен
труд и къде с помощта на хора, които оцениха възможностите ми, се добрах до постигане на житейския ми идеал. Междувременно,
скоро след пристигането ми в Америка, през 1954г. срещнах другарката в живота ми, с която създадохме семейство, изгледахме деца и
сега се радваме на внуци. През всички тези години аз не престанах да работя за свободата на България - бях редактор на
списания, секретар на Централния комитет на Българския национален фронт, главен секретар на американския клон на
Антиболшевишкия блок на народите и много други. Сега, в преклонна възраст издадох огромно богатство от документи за обществените
ни прояви.
-Бихте ли споделили какви бяха причините, за да напуснете България?
-Напуснах България не по мое желание и не с паспорт, издаден ми от комунистите. Когато реших да бягам бях убеден, че от
трудовашката каторга , в която работех, жив няма да изляза и затова поех пътя на бягството с риск за живота ми. Аз често повтарях на
двамата ми съратници :"Вземаме главите си в ръка и по всяко време можем да ги загубим." На тези двама мои другари , сега покойници ,
посвещавам третия том от моите спомени "Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век" , озаглавен "Дезертьор и Искариот" -
по псевдонимите, с които са си служили агентите на Държавна сигурност за нас. Този сборник е от над 300 документа. Първият том на
моето "Пътешествие..." е "Синя и червена България", където е моето житие-битие до деня, когато прекосих границата в бягство от
България през 1951 година. Втората ми книга «Rebel with a Just Cause" е превод на първия том на английски език , а третият том е със
заглавие "Безотечественици" - описал съм скитанията ми по Европа, идването ми в Америка и първите години на устройване в тази
страна. Том ІV е моето Досие в Държавна сигурност - документи прекопирани за мене от служителите там по новия закон за достъп до
досиетата- над 330 документа. От том V до ІХ е моята дейност в БНФ и след като ги напуснах в 1964 г. Том Х и ХІ покриват дейността
ми в БЗНС и проблемите на Българската православна църква в Америка. Том ХІІ-ХІV е изцяло документация на Схизмата в БПЦ и
моите коментари в българската преса.
До сега са излезли първите десет тома. Останалите четири тома са в процес на публикуване или в предпечатна обработка. Всички
излезли до сега томове са депозирани във видни европейски и американски уневерситетски библиотеки, както и
Congress Library in Washington. В Чикаго могат да се намерят в University of Chicago Library, 1100 E 57th Street
-Имате ли моменти на угризения, че сте емигрирали?
-Никога не съм чувствал угризения , че съм напуснал България. През всичките тези десетилетия в сърцето ми е горял непрестанно
огънят на борбата за освобождаването на България от комунизма. Аз не напуснах България, за да правя пари или кариера, а да продължа
борбата, в която бях потънал след 9 септември 1944 година.
Аз бях легионер, но не чак толкова убеден и впечатлен от тези идеи. Когато избягах от Балчик и се намерих в Родопите, без да
подозирам бях попаднал в една легионерска организация "Българин съм". Едва след като преминах границата се убедих, че старите
легионери представляват най-добре политическите ми виждания. Сега, когато имах възможност да видя досието ми от Държавна
сигурност, забелязвам, че там съм представен 10 пъти по-голям легионер, отколкото съм бил в България и гледам на движението много
по-различно. Но тъгата по Родината никога не ме е напускала.
-Вашето семейство, съпругата и двете Ви деца, запълниха ли празна ниша в сърцето от раздялата Ви със семейството в
България или заеха ново място?
- В сърцето ми никога не е имало празнина, която да бъде запълвана от други заместители. Семейството ми в България никога не е
изчезвало от сърцето ми. През целият си живот съм се чувствал пълна личност с три основни ниши, невместими една в друга и
незаменими една с друга, но винаги съвкупни, неделими и неразлъчни. В една от тези ниши винаги е било семейството ми в България.
В другата ниша се породи семейството ми в Америка и в третата ниша - идеалите, които са ме вълнували от детството ми с ценностите,
втъкани в тези идеали. Не бих могъл да съществувам ако една от тези ниши се загуби в съзнанието ми. Всяка атака против която и да
било от тях, всеки опит да се замести една с друга обезсмисля живота ми.
-Професор Райкин, Вие следите събитията и промените в България. Каква оценка като историк бихте дали за влизането й в
Европейския съюз?
- България е малка страна. Тя не може политически да се конкурира с големите европейски страни. България трябваше да остане
неутрална. По външната политика на България, аз следвам доктрината на Александър Стамболийски и Димитър Гичев (БЗНС), че
България трябва да води политика на неутралитет между великите сили, като запази националната
си независимост.
-Колко пъти сте посещавали България?
-След 1991година посещавам България ежегодно - понякога и по два пъти в годината. Десетилетия предупреждавах и осъждах всички,
които пътуваха до България или им идваха гости от Родината. Считах това за привилегия, която комунистите даваха на хора, които по
някакъв начин им служат. Сега в досието си виждам един документ от 09.11.1978г. , когато Държавна сигурност получава донесения, че
съм водил вражеската емиграция и определя, че било целесъобразно да бъда лишен от кореспонденция, колетни пратки, преводи и
посещения. Този документ потвърждава моите предупреждения от 1954г. до 1989г.
- Професор Райкин, какво Ви накара да напишете и да публикувате Вашите книги?
- Написах и публикувах моите книги за бъдещите поколения, които ще потърсят истината за времената, в които сме живели и в моите
спомени ще намерят документален материал, който ще им помогне да разберат епохата, в която се е развивала България през по-
голямата част на 20 век.
ДОВОЛЕН СЪМ ОТ ПОСТИГНАТОТО В ЖИВОТА Разказ на Джема Кочева за почетния професор по история в Университета в Източен Страудсбург (Пенсилвания) и доайен на българската емиграция в САЩ Спас Райкин |
SPAS T. RAIKIN Emeritus Professor of History East Stoudsburg University 1911 Chipperfield Dr. Tel. /Fax : 570 421 7233 Stroudsburg , PA 18360, USA E-mail : rila1@verizon.net |