| Българи на 2007 в САЩ |
| С Никола Чаракчиев за българите по света |
 | |  | |  | |  | |  |
Teма “Достойни наследници на Апостола”
Д-р н. Никола Чаракчиев е един от българите на годината в САЩ през 2006 и номиниран отново през 2007. Той впечатлява с
изключителната си организираност и всеотдайност към нашите дела в САЩ. Благодарение на него в листа на номинираните са
редица българи, които може би нямаше да познаваме отблизо независимо от прекрасните им постижения, тъй като не всички
се включват в нашия активeн социален живот. Д-р н. Никола Чаракчиев помaга да ги опознаем и да им кажем “Благодарим ви,
че сте достойни наследници на Апостола”.
Логично е интервютата с номинираните българи за 2007 в САЩ да започнем с българския генеалог в Чикаго, един от
учредителите на Българско-американската асоциация там и мой задочен приятел Никола Чаракчиев.
Л. Николова: Д-р Чаракчиев, моля да се представите накратко.
Н. Чаракчиев: Роден съм в далечната 1940 година, зодия Скорпион. Дисертация защитих през 1978 година. Хабилитирах се
през 1986 година. Научните ми приноси са в областта на “Системи за управление” и “Генеалогия”. Предполагам, че в
исторически аспект съм един от първите професионални български генеалози. “Националният ми принос” в областта на
“авантюризма” е “Първи български международен стопаджия” (1965 година) по маршрута София-Прага-София. Имал съм
възможност да работя в пет държави при шест различни държавно-политически строя и да живея през “времето на две
столетия и две хилядолетия”. Поклонник съм Ерусалимски (голям хаджия) и два пъти Атонски (малък хаджия). От няколко
години депозирам лични документи и информация от национално значение в три български и два американски архивни
фондови институции. Благодарен съм, че моята съпруга ме дари със син и дъщеря, а синът и снахата - с внук.
Л. Николова: Вие сте неуморим в борбата си за българщината в САЩ. Може би един от най-неуморимите. Какво означава днес
патриотизъм?
Н. Чаракчиев: Патриотизъм днес означава да лобираш за защита на националните ценности където и да си по света, утре - за
защита на ценностите на Европейския съюз, а в други ден – за защита на Световните ценности.
Л. Николова: Разбрах, че косвено сте свързан с Васил Левски. Може ли да споделите подробности?
Н. Чаракчиев: Братят на прабаба ми Събка, а именно х Костадин п х Димитров х Костов, с братя на Левски Петър Кунчев след
разбиването на четете на Христо Ботев са се крили заедно в София. Хаджи Костадин е роден на 20 февруари 1850 г. в Сливен.
Тези данни са взети от запазения в отдел "Редки и ценни екземпляри" на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив
"Тефтер или долгосодержател на Димитрий Костов". Една година след смъртта на баща си той продължава да посещава
училище, но едновременно изучава и шивашкия занаят, който упражнява до 1872 г. Костадин изпитва силно желание да
продължи образованието си и чрез Тулча и Бесарабия заминава в Русия. Постъпва във Военното училище в Одеса. Годината
1876 го заварва като портопей-юнкер. При първия слух, че е обявена Сръбско-турската Война, той напуска училището и тръгва
към Сърбия. В Кишинев научава, че Ботев се готви да премине в България и се записва в четата му. Хаджи Костадин се
присъединява към сборното място на четата на 8 май 1876 г. в Турно Магурели. Настанява се в хотела на братя Мишайкови.
където се среща с Никола Войновски, Кирил Ботев и Спас Соколов. Участва в битките срещу редовната турска войска, черкези и
башибозуци до гибелта на Войводата и разбиването на четата. После скита с групата на Войновски из Стара планина. На 30 май
1876 г. около връх Мургаш с Петър Иванов Кунчев (брат на Васил Левски) се отделят от Войновски. След дълги лутания, гладни и
изморени, двамата четници достигат до София, където се укриват в къщата на баба Стоянка Цонкова.
Това е достигнало до нас благодарение на едно свидетелство от 12 октомври 1892 г. на софийски граждани. В този документ се
отбелязва, че баба Стоянка била единствената, която приела без колебание и риск на живота си да ги укрие в усамотената си и
сгодна за тази цел къща. В продължение на три и половина месеца ги крила, хранила и обслужвала. По-късно двамата се
снабдили с чужди паспорти и заминали за Цариград, а след това и в Одеса.
До днес е достигнало едно "пророчество" на Христо Ботев. Според Васил поп х. Димитров (брат на х. Костадин), х. Костадин бил
първият ранен четник още "някъде край Козлодуй". По този случай Ботев му казал, че той ще бъде единственият, който ще
оцелее от дружината.
Л. Николова: Как виждате развитието на националната идея?
Н. Чаракчиев: Според мен националната идея е метод за психологична сигурност (и оцеляване) на българската нация.
Българинът се чувства най-добре всред своя национална среда, традиции и обичай. Където и да е, българинът трябва да обича
своя народ, своята нация, да поддържа българските традиции и обичай. В това отношение българите в Чикаго чествуват
тържествено всички български национални и православни празници, медиите отбелязват всички по-значими събития в
България, всеки е горд, че е с българска кръв в тялото си.
Л. Николова: Ние, българите, сме длъжници на българската генеалогия. Как засега се обединяват усилията, за да стане по-
популярна?
Н. Чаракчиев: На 8 февруари 1990 година се създаде Българско генеалогично дружество “Родознание” като приемник на секция
“Родознание” към Българско историческо друженство. Фактически след 1980 година в България започнаха да функционират
градски и окръжни родо - изследователски клубове на методично и финансово ръководство към ОФ. След учредяването на БГД
в страната се създадоха много клубове с активна дейност – обнародват се книги, правят се родови срещи, изложби на
родословна тематика. Интересно е, че в провинцията по-лесно откриват спонсори за това и публикациите от там са
многобройни. БГД “Родознание” има и свой печатен орган – списание “Родознание – Genealogia”, което излиза 4 пъти годишно
и всеки интересуващ се може да открие библиография на излязлата книжнина. От август 2006 година дружеството е прието за
редовен член на Международната конфедерация по генеалогия и хералдика. Изпитвам голяма гордост, че съм един от
учредителите на Българското генеалогично дружество, а по-късно и член на редакционния съвет на списанието му. Използвам
случая да споделя, че в САЩ генеалогията е изключително популярна. Много американски граждани знаят времето, когато
техните предшественици са стъпили за първи път на американския бряг. Цитират се години от осемнадесетия и деветнадесетия
век. Днес е чест да подариш на бъдещия си съпруг или съпруга родословното дърво на своя род, както от няколко години е
модерно младоженците да си разменят информация от ДНК теста за миграция на своите предшественици.
Л. Николова: Българите сме амбивалентна нация. Носим и доброто, и злото в себе си, наследено през вековете. В Чикаго имате
няколко български църкви и колкото приятели, толкова и хора, които имат “хладни” чувства един към друг. Ние в Солт Лейк сме
по-малко общество, но българският характер не може да не окаже влияние. Все пак, когато сме далеч от родината, общият език
ни прави близки и ни кара да се радваме на успехите на всеки българин. Поне добрите хора се радват. Как може да развиваме
добродетелите у българите до степен, до която те да направят непреодолима стена за негативните характери? Нещо като
имунна система.
Н. Чаракчиев: Моето мнение е, че не е възможно изграждането на абсолютно “непреодолима стена за негативните характери”.
Искам веднага да кажа, че до голяма степен мобилността на индивида се определя от генната му система. Спомняте ли си за
трите орисници, които се появяват на третия ден от раждането на всеки един от нас. Те ни даряват с “характер”. Каквото те
определят, такива ще бъдем ние цял живот. Алтернативата на “непреодолима стена за негативните характери” е развитие на
“Пазара на ценности”. Необходимо е да открием и удостоим с внимание “Значимите българи” около нас. И в тази връзка от 2001
година първо в Чикаго (призовете “Златен лъв”, “Златен орел”, “Български орел”, “Човек на годината” и т. н.), а от 2006 година и в
Солт Лейк Сити (“Българин на годината”) функционира периодично “Пазар на ценности”. (Понятието “пазар” трябва да се
приеме като място за размяна на ценности). В това отношение създаденият от Вас “Международен институт по антропология” е
откривател, популяризиратор и трезор на българските ценности и служи за “непреодолима стена за негативните характери”..
Л. Николова: Всяка година идват нови българи в САЩ. Повечето от тях знаят най-добре Чикаго. Какво могат да очакват и какво
не трябва да очакват българите там?
Н. Чаракчиев: Пристигайки в Чикаго българина ще срещне “Една подредена държава, един подреден град, едно подредено
общества с позитивно мислене”. Трябва да се отбележи, че Чикаго е най-подходящия град за адаптация на българина в
чужбина. Той е “Малката България” и същевременно “Емигрантската столица” на България. Тук има всичко, от което
традиционно се нуждае един българин във всекидневието си – българска реч, училища, църкви, официална българска
държавна институция (Българско генерално консулство), ресторанти, сладкарници, кафенета, дискотеки, театри, концерти,
филми, музей, медии, телевизия, коледни елхи, шампионати, дискусионни форуми, хранителни продукти, напитки, служители на
реда и сигурността и много други национални ценности.
Това, което все още не може да се очаква да се срещне тук е - български политик и български милиардер.
Л. Николова: Какво искате да пожелаете на българите по света?
Н. Чаракчиев: Обичайте се!
Благодаря за времето и споделените мисли.
Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
http://www.iianthropology.org
© 2008 Lolita Nikolova, © 2008 Nikola Charakchiev, © 2008 International Institute of Anthropology, © 2008 Journey.bg, © 2008
Eurochicago.com
Д-р н. Никола Чаракчиев е един от българите на годината в САЩ през 2006 и номиниран отново през 2007. Той впечатлява с
изключителната си организираност и всеотдайност към нашите дела в САЩ. Благодарение на него в листа на номинираните са
редица българи, които може би нямаше да познаваме отблизо независимо от прекрасните им постижения, тъй като не всички
се включват в нашия активeн социален живот. Д-р н. Никола Чаракчиев помaга да ги опознаем и да им кажем “Благодарим ви,
че сте достойни наследници на Апостола”.
Логично е интервютата с номинираните българи за 2007 в САЩ да започнем с българския генеалог в Чикаго, един от
учредителите на Българско-американската асоциация там и мой задочен приятел Никола Чаракчиев.
Л. Николова: Д-р Чаракчиев, моля да се представите накратко.
Н. Чаракчиев: Роден съм в далечната 1940 година, зодия Скорпион. Дисертация защитих през 1978 година. Хабилитирах се
през 1986 година. Научните ми приноси са в областта на “Системи за управление” и “Генеалогия”. Предполагам, че в
исторически аспект съм един от първите професионални български генеалози. “Националният ми принос” в областта на
“авантюризма” е “Първи български международен стопаджия” (1965 година) по маршрута София-Прага-София. Имал съм
възможност да работя в пет държави при шест различни държавно-политически строя и да живея през “времето на две
столетия и две хилядолетия”. Поклонник съм Ерусалимски (голям хаджия) и два пъти Атонски (малък хаджия). От няколко
години депозирам лични документи и информация от национално значение в три български и два американски архивни
фондови институции. Благодарен съм, че моята съпруга ме дари със син и дъщеря, а синът и снахата - с внук.
Л. Николова: Вие сте неуморим в борбата си за българщината в САЩ. Може би един от най-неуморимите. Какво означава днес
патриотизъм?
Н. Чаракчиев: Патриотизъм днес означава да лобираш за защита на националните ценности където и да си по света, утре - за
защита на ценностите на Европейския съюз, а в други ден – за защита на Световните ценности.
Л. Николова: Разбрах, че косвено сте свързан с Васил Левски. Може ли да споделите подробности?
Н. Чаракчиев: Братят на прабаба ми Събка, а именно х Костадин п х Димитров х Костов, с братя на Левски Петър Кунчев след
разбиването на четете на Христо Ботев са се крили заедно в София. Хаджи Костадин е роден на 20 февруари 1850 г. в Сливен.
Тези данни са взети от запазения в отдел "Редки и ценни екземпляри" на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив
"Тефтер или долгосодержател на Димитрий Костов". Една година след смъртта на баща си той продължава да посещава
училище, но едновременно изучава и шивашкия занаят, който упражнява до 1872 г. Костадин изпитва силно желание да
продължи образованието си и чрез Тулча и Бесарабия заминава в Русия. Постъпва във Военното училище в Одеса. Годината
1876 го заварва като портопей-юнкер. При първия слух, че е обявена Сръбско-турската Война, той напуска училището и тръгва
към Сърбия. В Кишинев научава, че Ботев се готви да премине в България и се записва в четата му. Хаджи Костадин се
присъединява към сборното място на четата на 8 май 1876 г. в Турно Магурели. Настанява се в хотела на братя Мишайкови.
където се среща с Никола Войновски, Кирил Ботев и Спас Соколов. Участва в битките срещу редовната турска войска, черкези и
башибозуци до гибелта на Войводата и разбиването на четата. После скита с групата на Войновски из Стара планина. На 30 май
1876 г. около връх Мургаш с Петър Иванов Кунчев (брат на Васил Левски) се отделят от Войновски. След дълги лутания, гладни и
изморени, двамата четници достигат до София, където се укриват в къщата на баба Стоянка Цонкова.
Това е достигнало до нас благодарение на едно свидетелство от 12 октомври 1892 г. на софийски граждани. В този документ се
отбелязва, че баба Стоянка била единствената, която приела без колебание и риск на живота си да ги укрие в усамотената си и
сгодна за тази цел къща. В продължение на три и половина месеца ги крила, хранила и обслужвала. По-късно двамата се
снабдили с чужди паспорти и заминали за Цариград, а след това и в Одеса.
До днес е достигнало едно "пророчество" на Христо Ботев. Според Васил поп х. Димитров (брат на х. Костадин), х. Костадин бил
първият ранен четник още "някъде край Козлодуй". По този случай Ботев му казал, че той ще бъде единственият, който ще
оцелее от дружината.
Л. Николова: Как виждате развитието на националната идея?
Н. Чаракчиев: Според мен националната идея е метод за психологична сигурност (и оцеляване) на българската нация.
Българинът се чувства най-добре всред своя национална среда, традиции и обичай. Където и да е, българинът трябва да обича
своя народ, своята нация, да поддържа българските традиции и обичай. В това отношение българите в Чикаго чествуват
тържествено всички български национални и православни празници, медиите отбелязват всички по-значими събития в
България, всеки е горд, че е с българска кръв в тялото си.
Л. Николова: Ние, българите, сме длъжници на българската генеалогия. Как засега се обединяват усилията, за да стане по-
популярна?
Н. Чаракчиев: На 8 февруари 1990 година се създаде Българско генеалогично дружество “Родознание” като приемник на секция
“Родознание” към Българско историческо друженство. Фактически след 1980 година в България започнаха да функционират
градски и окръжни родо - изследователски клубове на методично и финансово ръководство към ОФ. След учредяването на БГД
в страната се създадоха много клубове с активна дейност – обнародват се книги, правят се родови срещи, изложби на
родословна тематика. Интересно е, че в провинцията по-лесно откриват спонсори за това и публикациите от там са
многобройни. БГД “Родознание” има и свой печатен орган – списание “Родознание – Genealogia”, което излиза 4 пъти годишно
и всеки интересуващ се може да открие библиография на излязлата книжнина. От август 2006 година дружеството е прието за
редовен член на Международната конфедерация по генеалогия и хералдика. Изпитвам голяма гордост, че съм един от
учредителите на Българското генеалогично дружество, а по-късно и член на редакционния съвет на списанието му. Използвам
случая да споделя, че в САЩ генеалогията е изключително популярна. Много американски граждани знаят времето, когато
техните предшественици са стъпили за първи път на американския бряг. Цитират се години от осемнадесетия и деветнадесетия
век. Днес е чест да подариш на бъдещия си съпруг или съпруга родословното дърво на своя род, както от няколко години е
модерно младоженците да си разменят информация от ДНК теста за миграция на своите предшественици.
Л. Николова: Българите сме амбивалентна нация. Носим и доброто, и злото в себе си, наследено през вековете. В Чикаго имате
няколко български църкви и колкото приятели, толкова и хора, които имат “хладни” чувства един към друг. Ние в Солт Лейк сме
по-малко общество, но българският характер не може да не окаже влияние. Все пак, когато сме далеч от родината, общият език
ни прави близки и ни кара да се радваме на успехите на всеки българин. Поне добрите хора се радват. Как може да развиваме
добродетелите у българите до степен, до която те да направят непреодолима стена за негативните характери? Нещо като
имунна система.
Н. Чаракчиев: Моето мнение е, че не е възможно изграждането на абсолютно “непреодолима стена за негативните характери”.
Искам веднага да кажа, че до голяма степен мобилността на индивида се определя от генната му система. Спомняте ли си за
трите орисници, които се появяват на третия ден от раждането на всеки един от нас. Те ни даряват с “характер”. Каквото те
определят, такива ще бъдем ние цял живот. Алтернативата на “непреодолима стена за негативните характери” е развитие на
“Пазара на ценности”. Необходимо е да открием и удостоим с внимание “Значимите българи” около нас. И в тази връзка от 2001
година първо в Чикаго (призовете “Златен лъв”, “Златен орел”, “Български орел”, “Човек на годината” и т. н.), а от 2006 година и в
Солт Лейк Сити (“Българин на годината”) функционира периодично “Пазар на ценности”. (Понятието “пазар” трябва да се
приеме като място за размяна на ценности). В това отношение създаденият от Вас “Международен институт по антропология” е
откривател, популяризиратор и трезор на българските ценности и служи за “непреодолима стена за негативните характери”..
Л. Николова: Всяка година идват нови българи в САЩ. Повечето от тях знаят най-добре Чикаго. Какво могат да очакват и какво
не трябва да очакват българите там?
Н. Чаракчиев: Пристигайки в Чикаго българина ще срещне “Една подредена държава, един подреден град, едно подредено
общества с позитивно мислене”. Трябва да се отбележи, че Чикаго е най-подходящия град за адаптация на българина в
чужбина. Той е “Малката България” и същевременно “Емигрантската столица” на България. Тук има всичко, от което
традиционно се нуждае един българин във всекидневието си – българска реч, училища, църкви, официална българска
държавна институция (Българско генерално консулство), ресторанти, сладкарници, кафенета, дискотеки, театри, концерти,
филми, музей, медии, телевизия, коледни елхи, шампионати, дискусионни форуми, хранителни продукти, напитки, служители на
реда и сигурността и много други национални ценности.
Това, което все още не може да се очаква да се срещне тук е - български политик и български милиардер.
Л. Николова: Какво искате да пожелаете на българите по света?
Н. Чаракчиев: Обичайте се!
Благодаря за времето и споделените мисли.
Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
http://www.iianthropology.org
© 2008 Lolita Nikolova, © 2008 Nikola Charakchiev, © 2008 International Institute of Anthropology, © 2008 Journey.bg, © 2008
Eurochicago.com