| Българската праистория: накъде? |
 |
 |
 |
Лолита Николова
Нашето формиране като специалисти включва система от взаимодействащи фактори и не винаги теоретичeски
водещите оказват решаващо значение. За мен като археолог от решаващо значение е една случайна среща с покойния
проф. Георги Георгиев. Toй беше мой преподавател в Университета в София, който ни спечелваше със скромност и с
отсъствието на желание да поставя изкуствени предгради между академичното и ежедневното познание – не само на
лекциите, но и на изпита. Месеци по-късно, на археологическа конференция във Велико Търново се заговорихме и той
спомена, когато дискутирахме Варненския некропол, че е бил в екипа – “За хронологията, за какво друго”. В този
разговор имаше и друг пример – той спомена за един чуждестранен археолог, че си имал едно селище, и само него
копаел цял живот. Мисля, че неговите реплики бяха инструктивни – като клони на дървото на живота в нашето
професионално израстване, които съзнателно или несъзнателно оказват понякога решаващо влияние върху развитието
ни.
Taка, когато станах аспирантка, основното ми внимание бе насочено към хронологията. И днес това е една от
любимите ми теми. Но отношението ми към нея се променяше с годините. В началото много вярвах в сравнително-
типологичния метод. Въз основа главно на него бе цяла глава от кандидатската ми дисертация. След нея, по време на
специализациите ми в Швейцария и Германия, се отдадох на абсолютното датиране. С времето започнах да осъзнавам
ограничеността на изворовата основа и несъвършенството на публикациите и най-вече отсътвието на самоктиричност
и достатъчна професионална подготовка у популярни автори, които благодарение на силата на властта бяха
окупирани редакции и затворили вратите на талантливи археолози поради собствената си некадърност,
компенсирана с месеци незаслужени командировки в чужбина, ограбване на държавата чрез вземане средства за
нискокачествени разкопки и практическо унищожаване на българската археология като престижна дисциплина. И тъй
като животът е кратък и всички искаме да се развиваме степенно, темата за хронологията започна да отива на заден
план, тъй като не виждах възможност за лично развитие, а може би за по-добри времена и поради съзнанието, че се
касае за колективна тема и рано или късно ще дойдат повече добри археолози, за които археологията не е кариера,
не е място за практикуване на криминализъм и невидими сделки (Васил Николов) или абнорманост, невежество и
арогантност (Хенриета Тодорова), а признание. Без колективни усилия е трудно да се разработва хронология.
За съжаление, младите предпочитат за въпроизвеждат готови схеми без критичен анализ и желание да вървят напред –
цитират автори вместо извори и смятат, че щитът на влaстващото име ще им отвори храма на науката. Други към
нехаят за знание и превръщат науката в романтични есета макар и с цитирана научна литература. Преди няколко
години, например, прочетох една статия по една от основните ми теми – ранен бронз. Опасявах се, че може да проява
лично отношение, и я препратих на двама независими специалисти. Отговори единият. Предпочитам да не цитирам
този и-мейл, но смисълът беше, че авторът няма необходимите знания за темата, по която пише. Проблемът обаче,
като че ли бе основно в методологията. И затова в тази глава ще се опитам да проблематизирам някои на пръв поглед
дори абсолютно истинни заключения в историографията.
Скелетът на съвременната балканска праисторическа хронология е селищната могила Караново. Проф. Георги
предложи 7 периода, които и днес са общоприети. През последните десетилетия основният принос в развитието на
Карановската хронологическа система е по отношение на ранната бронзова епоха благодарение на разкопките на
селищната могала Езеро и по-късно на селищната могила Юнаците. Беше направен опит за актуализиране на самата
Карановска хронологическа система, но се касае или за перфразиране и/или неаргументирани и дори странни
твърдения на Васил Николов, които като цяло не се приеха от авторитетните археолози макар и да започнаха да се
цитиран главно от млади специалисти, които зависеха от Николов.
Независимо че различните културно-исторически области на Балканите са взаимносвързани, тракийският
керамичен материал не предлага винаги изразителни контакт-данни с близките и по-далечни области. По тази
причина, дори за по-големи хронологически етапи, от значение са локалните хронологически.
В българката праисторическа историография особено тежест представляват работите на Х. Тодорова. Години
наред поради тоталитарната структура на българската археологическа наука и недаване на възможност на
талантливи и образовани млади специалисти да проникнат по-широко в бранша, работите на Тодорова се цитират
безкритично и се достигна до застой по основни теми в българската праистория, изискващи сериозна критика на тази
авторка, но неидваща поради ужасяваща нейна социална практика, свързана не само с психологически тормози, но и
използване дори на анадемични институции за спиране от печат на важни работи със сериозни научни приноси. По-
късно българската праисторическа археология бе окончателно доведена до ръба на пропастта на невежеството с
големия докторат на Васил Николов, известен с корупционното използване на властта.
В съвременната историография всъщност не съществува яснота къде е границата между археологията като
техническа дисциплина и науката. Доколко датирането на един обект или предмет например въз основа на аналогии
е наука, както години наред се смяташе и се раздаваха дори големи докторски титли за технически опростени
аналогии и непреверуеми твърдения? Доколко отриването на известен материал е нов регион е наука? Поради
техническия, но откривателски характер, археологията се лишава често от истински учени-изследователи и дори цели
национални школи минават под средното интелектуално ниво, запълвайки се с разкопвачи, алкохолици и индивиди с
нисък социален морал, интригантски характер и доминиращи социални практики, насочени към опазване на
завоювано социално пространство чрез предотвратяване на интелектуален прилив, толериране на невежество и
бичуване и унищожване на всяко семе, което би довело до промени към интелектуализиране и следователно към
академизиране на анрхеологията. Това се отразява пагубно на археологията като наука, което намира особено
отражение в разработавнето на хронологията на балканската праистория.
Учен ли е Хенриета Тодорова?
Със социален морал на фашист, със социални практики на фашист, подплатени с комунистически билет за
тоталитарната социална арена и демонстрирано във всяка публикация невежество, плагиатарстване, отсъствие на
научен подход и отсъствие на етика, въпросът, който възниква е – учен ли е Тодорова и заслужава ли пенсия от
държавните пари на изстрадалия български народ? При толкова пари, получени от незаслужени хонорари,
командировки (в допълнение на държавни заплати), немски пари, сипещи се по неясни причини като мед до ден
днешен – накрая и пенсия, когато народът гладува?!!! Фашистко поведение се храни от държавата с държавни пари.
Богдан Филов беше убит “в името на народа”, а Хенриета Тодорова с типично фашистко поведение продължава да се
храни от държавата?!
Един от най-важните проблеми на съвременната българска праистория е критичния анализ на работите на
Хенриета Тодорова. Бивш комунист и изключително невежа и арогантна (фашистко поведение) личност, нейната
ненаучност от дълги години представлява тежест с пагубни последици за българската археология.
Пример: “Научна статия” на немски в авторитетен сборник, издаден в Унгария. Neue Angaben zur Neolithisierung der
Balkanhalbinsel (2003).
1.Заглавието нови данни за неолитизацията на Баланския полуостров е неправилно, подвеждащо и фалшиво, тъй
като в опита за статия не се публикуват никакви нови данни.
2. …. In den letzten Jahrzehnten mehrere Loalitäten ses Monochromen Neolithikums auf bulgarischen Boden (с. 84)
Фалшиво твърдение – на територията на България не са известни от последните десетилетия много обекти на
“монохромния неолит”, a само няколко.
3. Ненаучно начало, тъй като Ходжа Чешме е известно в научната литература след открития в България,
включително и на авторката.
4. Комично твърдение за нови данни, което проличава и от самата статия – откритията на Поляница-Платото са от
1974 (!) (с. 83).
5. Фабрикуване на етапи без археологически аргументи и с използване на фантазия вместо демонстриране на
професионализъм. Пример: Крайници. От една страна авторката твърди, че имало дори два етапа в монохромния
неолит, а илюстрира на табл. 3 материал от трите етапа (както почти винаги дадени без описание и мащаби – подход,
който не може да се открие в научните издания дори в 19 в.).
6. Не е ясно защо не се цитира статията на М. Чохаджиев и А. Бакъмска, където има илюстрации, а кратките
съобщения. Откъде са илюстрациите на табл. 2?
7. На с. 87 се твърди абсурдно, че в Североизточна Бълагрия имало културен хиатус от 6000/5900 до 5500 г.пр.н.е.
И то при данни от Копривец и Малък Преславец!
За съжаление, ако Тодорова е лесно да бъде документирана като невежа, фалшификаторка и плагиаторка в
статии, в които използва данни от разкопки на колеги, то на нея са и били поверени обекти, за които тя е първия
източник и които не могат да бъдат озплозвани пълнокръвно, тъй като отсъства професионално знание, заменено от
фабрикации на непроверуеми твърдения, публикуване на данни без научна стратиграфска информация и заключения,
които трябва да се приемат на вяра. И почти всички нейни разкопки са финансирани с държавни средства,
съпътствани с чудовищно фашистко социално поведение, за което също и сега се плаща с висока пенсия, изтръгната
от гладния български народ. Трябва ли българската държава да плаща на фашисти?
Нашето формиране като специалисти включва система от взаимодействащи фактори и не винаги теоретичeски
водещите оказват решаващо значение. За мен като археолог от решаващо значение е една случайна среща с покойния
проф. Георги Георгиев. Toй беше мой преподавател в Университета в София, който ни спечелваше със скромност и с
отсъствието на желание да поставя изкуствени предгради между академичното и ежедневното познание – не само на
лекциите, но и на изпита. Месеци по-късно, на археологическа конференция във Велико Търново се заговорихме и той
спомена, когато дискутирахме Варненския некропол, че е бил в екипа – “За хронологията, за какво друго”. В този
разговор имаше и друг пример – той спомена за един чуждестранен археолог, че си имал едно селище, и само него
копаел цял живот. Мисля, че неговите реплики бяха инструктивни – като клони на дървото на живота в нашето
професионално израстване, които съзнателно или несъзнателно оказват понякога решаващо влияние върху развитието
ни.
Taка, когато станах аспирантка, основното ми внимание бе насочено към хронологията. И днес това е една от
любимите ми теми. Но отношението ми към нея се променяше с годините. В началото много вярвах в сравнително-
типологичния метод. Въз основа главно на него бе цяла глава от кандидатската ми дисертация. След нея, по време на
специализациите ми в Швейцария и Германия, се отдадох на абсолютното датиране. С времето започнах да осъзнавам
ограничеността на изворовата основа и несъвършенството на публикациите и най-вече отсътвието на самоктиричност
и достатъчна професионална подготовка у популярни автори, които благодарение на силата на властта бяха
окупирани редакции и затворили вратите на талантливи археолози поради собствената си некадърност,
компенсирана с месеци незаслужени командировки в чужбина, ограбване на държавата чрез вземане средства за
нискокачествени разкопки и практическо унищожаване на българската археология като престижна дисциплина. И тъй
като животът е кратък и всички искаме да се развиваме степенно, темата за хронологията започна да отива на заден
план, тъй като не виждах възможност за лично развитие, а може би за по-добри времена и поради съзнанието, че се
касае за колективна тема и рано или късно ще дойдат повече добри археолози, за които археологията не е кариера,
не е място за практикуване на криминализъм и невидими сделки (Васил Николов) или абнорманост, невежество и
арогантност (Хенриета Тодорова), а признание. Без колективни усилия е трудно да се разработва хронология.
За съжаление, младите предпочитат за въпроизвеждат готови схеми без критичен анализ и желание да вървят напред –
цитират автори вместо извори и смятат, че щитът на влaстващото име ще им отвори храма на науката. Други към
нехаят за знание и превръщат науката в романтични есета макар и с цитирана научна литература. Преди няколко
години, например, прочетох една статия по една от основните ми теми – ранен бронз. Опасявах се, че може да проява
лично отношение, и я препратих на двама независими специалисти. Отговори единият. Предпочитам да не цитирам
този и-мейл, но смисълът беше, че авторът няма необходимите знания за темата, по която пише. Проблемът обаче,
като че ли бе основно в методологията. И затова в тази глава ще се опитам да проблематизирам някои на пръв поглед
дори абсолютно истинни заключения в историографията.
Скелетът на съвременната балканска праисторическа хронология е селищната могила Караново. Проф. Георги
предложи 7 периода, които и днес са общоприети. През последните десетилетия основният принос в развитието на
Карановската хронологическа система е по отношение на ранната бронзова епоха благодарение на разкопките на
селищната могала Езеро и по-късно на селищната могила Юнаците. Беше направен опит за актуализиране на самата
Карановска хронологическа система, но се касае или за перфразиране и/или неаргументирани и дори странни
твърдения на Васил Николов, които като цяло не се приеха от авторитетните археолози макар и да започнаха да се
цитиран главно от млади специалисти, които зависеха от Николов.
Независимо че различните културно-исторически области на Балканите са взаимносвързани, тракийският
керамичен материал не предлага винаги изразителни контакт-данни с близките и по-далечни области. По тази
причина, дори за по-големи хронологически етапи, от значение са локалните хронологически.
В българката праисторическа историография особено тежест представляват работите на Х. Тодорова. Години
наред поради тоталитарната структура на българската археологическа наука и недаване на възможност на
талантливи и образовани млади специалисти да проникнат по-широко в бранша, работите на Тодорова се цитират
безкритично и се достигна до застой по основни теми в българската праистория, изискващи сериозна критика на тази
авторка, но неидваща поради ужасяваща нейна социална практика, свързана не само с психологически тормози, но и
използване дори на анадемични институции за спиране от печат на важни работи със сериозни научни приноси. По-
късно българската праисторическа археология бе окончателно доведена до ръба на пропастта на невежеството с
големия докторат на Васил Николов, известен с корупционното използване на властта.
В съвременната историография всъщност не съществува яснота къде е границата между археологията като
техническа дисциплина и науката. Доколко датирането на един обект или предмет например въз основа на аналогии
е наука, както години наред се смяташе и се раздаваха дори големи докторски титли за технически опростени
аналогии и непреверуеми твърдения? Доколко отриването на известен материал е нов регион е наука? Поради
техническия, но откривателски характер, археологията се лишава често от истински учени-изследователи и дори цели
национални школи минават под средното интелектуално ниво, запълвайки се с разкопвачи, алкохолици и индивиди с
нисък социален морал, интригантски характер и доминиращи социални практики, насочени към опазване на
завоювано социално пространство чрез предотвратяване на интелектуален прилив, толериране на невежество и
бичуване и унищожване на всяко семе, което би довело до промени към интелектуализиране и следователно към
академизиране на анрхеологията. Това се отразява пагубно на археологията като наука, което намира особено
отражение в разработавнето на хронологията на балканската праистория.
Учен ли е Хенриета Тодорова?
Със социален морал на фашист, със социални практики на фашист, подплатени с комунистически билет за
тоталитарната социална арена и демонстрирано във всяка публикация невежество, плагиатарстване, отсъствие на
научен подход и отсъствие на етика, въпросът, който възниква е – учен ли е Тодорова и заслужава ли пенсия от
държавните пари на изстрадалия български народ? При толкова пари, получени от незаслужени хонорари,
командировки (в допълнение на държавни заплати), немски пари, сипещи се по неясни причини като мед до ден
днешен – накрая и пенсия, когато народът гладува?!!! Фашистко поведение се храни от държавата с държавни пари.
Богдан Филов беше убит “в името на народа”, а Хенриета Тодорова с типично фашистко поведение продължава да се
храни от държавата?!
Един от най-важните проблеми на съвременната българска праистория е критичния анализ на работите на
Хенриета Тодорова. Бивш комунист и изключително невежа и арогантна (фашистко поведение) личност, нейната
ненаучност от дълги години представлява тежест с пагубни последици за българската археология.
Пример: “Научна статия” на немски в авторитетен сборник, издаден в Унгария. Neue Angaben zur Neolithisierung der
Balkanhalbinsel (2003).
1.Заглавието нови данни за неолитизацията на Баланския полуостров е неправилно, подвеждащо и фалшиво, тъй
като в опита за статия не се публикуват никакви нови данни.
2. …. In den letzten Jahrzehnten mehrere Loalitäten ses Monochromen Neolithikums auf bulgarischen Boden (с. 84)
Фалшиво твърдение – на територията на България не са известни от последните десетилетия много обекти на
“монохромния неолит”, a само няколко.
3. Ненаучно начало, тъй като Ходжа Чешме е известно в научната литература след открития в България,
включително и на авторката.
4. Комично твърдение за нови данни, което проличава и от самата статия – откритията на Поляница-Платото са от
1974 (!) (с. 83).
5. Фабрикуване на етапи без археологически аргументи и с използване на фантазия вместо демонстриране на
професионализъм. Пример: Крайници. От една страна авторката твърди, че имало дори два етапа в монохромния
неолит, а илюстрира на табл. 3 материал от трите етапа (както почти винаги дадени без описание и мащаби – подход,
който не може да се открие в научните издания дори в 19 в.).
6. Не е ясно защо не се цитира статията на М. Чохаджиев и А. Бакъмска, където има илюстрации, а кратките
съобщения. Откъде са илюстрациите на табл. 2?
7. На с. 87 се твърди абсурдно, че в Североизточна Бълагрия имало културен хиатус от 6000/5900 до 5500 г.пр.н.е.
И то при данни от Копривец и Малък Преславец!
За съжаление, ако Тодорова е лесно да бъде документирана като невежа, фалшификаторка и плагиаторка в
статии, в които използва данни от разкопки на колеги, то на нея са и били поверени обекти, за които тя е първия
източник и които не могат да бъдат озплозвани пълнокръвно, тъй като отсъства професионално знание, заменено от
фабрикации на непроверуеми твърдения, публикуване на данни без научна стратиграфска информация и заключения,
които трябва да се приемат на вяра. И почти всички нейни разкопки са финансирани с държавни средства,
съпътствани с чудовищно фашистко социално поведение, за което също и сега се плаща с висока пенсия, изтръгната
от гладния български народ. Трябва ли българската държава да плаща на фашисти?