| Лолита Николова Праистория и енкултурация: Проблеми на социалната репродукция в праисторическа Евразия в контекста на антропология на ежедневието (По археологически материали от Балканите и съседните региони) Lolita Nikolova Prehistory and Enculturation: Problems of Social Reproduction in Prehistoric Eurasia in the Context of Anthropology of Everydayness (Based on Archaeological Data from the Balkans and the Neighbor Regions) |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
| |
 |
2007-2008 © Lolita Nikolova, PhD
Предговор. Tези за защита
Праисторическият път е най-трудния в развитието на човешката цивилизация и заслужаващ най-огромно внимание и уважение.
Той е най-труден, защото всяка една стъпка е иновационна – не само като технологично откритие, но и (а може би преди всичко)
oсъзнато социално поведение - как хората да взаимодействаме помежду си, как да осъществяваме своите цели и как да
запазваме хуманността у нас, с която ние имаме толкова много проблеми днес. В същото време в праисторията вече не виждаме
детство на човечеството, а възмъжал етап на най-ранните ни предци, някои от фундаменталните социални практики на които са в
скелета на нашето ежедневие (например семейството и социалното групиране).
Подходът към праисторията в съвременния свят е различен. Макар да сe вярва, че все още е възможна формулата минало за
миналото, аз съм привърженик на антропологичното отношение към праисторията – осмислянето и като антропология на най-
ранните наши предци и изследването й като първа глава на нашето съвремение или като сравнение с нашето съвремие. В
настоящата работа е синтезирано мое археологическо академично познание, както и антропологичното ми познание върху
традиционнитe култури и съвременната действителност. Tя е написана да бъде защитена като научна теза за получаване на
титлата “доктор на историческите науки”. В нея се опитам да обосновa няколко тези, които според мен допринасят за
проблематизиране на праисторията катo култура и система от продуцирани и репродуцирани архаични социални практики, следи
от които могат да се открият и днес. Тезите са иновационни или съществуват в историографията, но аргументирани с нови
доказателства. Според мен те могат да се приемат, че имат първостепенно значение за осмисляне на праисторията днес. Както и
в мои други работи, основният ми изворов материал е от Балканите и съседните региони, а подходът в повечето случаи е
дедуктивен.
Teзите, които защитавам в настоящата работа, са следните:
1. В праисторията могат да се открият компоненти на социални практики, които днес са структуроопределящи в нашето
общество и представляват фундамент на социалното въпроизвеждане.
2. Социалната система e синтеза от видими и невидими социални структури на взаимоотношения, елементи на която могат да
се предполагат или изключат за праисторията въз основа на задълбочено изследване на съвременното общество. Прогресът на
човешкото общество зависи от доминирането в ежедневието на видимите хуманистични социални структури и взаимоотношения.
3. Основен агент в енкултурацията на праисторическото население е хаусхолда, тъй като за разлика от съвременния човек,
животът на праисторическия индивид е концентриран изключително в социалното пространство на хаусхолда – като дете,
подрастващ или като възрастен индивид (като член на същия или друг хаусхолд).
4. Археологическите извори ни дават възможност да осмислим четирисегментно структуриране на праисторическото общество
въз основа на критерия богатство.
5. Балканската праистория преставлява еволюционен модел на социална комплексност в праисторията с многоаспектно
развитие на социалната сегментация и стратификация и значителна вариативност в локалното развитие.
6. Социалната репродукция в праисторията намира многоаспектно отражение в археологическите извори, но тяхното
интерпретиране зависи от характера на сравнителните и допълнителни проучвания на традиционните и съвременни общества.
7. Културната репродукция е обективен исторически процес, в който социалният филтър е исторически и зависи от редица
фактори.
8. Престижните предмети са социален филтър за утвърждаване на социална идентичност и/или стратификация.
9. Междукултурните взаимодействия в праисторическото общество са представлявали важен фактор в развитието на
социалната комплексност.
10. Човешката история е пример за развитие на различни типoве демокрация. Началото на демократичната социална система
е в праисторията, която може да се нарече архаична демокрация.
11. Естетиката на праисторията включва основни принципи, между които от първостепенно значение са функционалността,
космологията и стремеж към репродуциране на социална идентичност чрез система от стилотипове.
За аргументиране и тестване на тезите в археологически контекст от първостепенен интерес в настоящата работа са следните
праисторически култури, културни комплекси и хоризонти от края на седмо хил. пр.н.е. до края на трето хил.пр.н.е. на Балканите
(виж по-долу, културно-хронологически граници на изследването):
Ранен и късен неолит (краят на седмо – шесто хил. пр.н.е)
Хоризонтът на монохромната керамика
Култура Караново I и култура Старчево
Културите Караново II, Караново III и Караново IV
Късен неолит и ранна медна епоха (късно шесто пр.н.е.- ок. средата на пето хил. пр.н.е.)
Културите Хаманджия и Боян, култура Винча и култура Марица
Културен комплекс Градешница – Слатина – Дикили таш
Късна и финална медна епоха (втората половина на пето хил. пр.н.е. – началото на четвърто хил. пр.н.е.)
Културен комплекс Караново VI – Гумелница – Варна
Културен комплекс Коджадермен – Сълкуца – Бубани
Култура Чернавода I
Културите Сълкуца – Телиш и Хунядихолом (“шайбенхенкел хоризонт”)
Ранна бронзова епоха (ок. ср. на четвърто хил. пр.н.е. – края на трето хил. пр.н.е.)
Култура Чернавода III
Културите Юнаците, Езеро, Ситагри/Дикили Таш, Перник, Баден, Костолац, Вучедол, Глина, Езерово/Чернавода II, Винковци и др.
Ямна култура и др.
Тъй като основно значение в съвремеността се отдава на учените като личности, за разбиране на работата от значение е да
споделя няколко мисли за себе си.
Мога да определя себе си като консервативен в мислите и разбиранията си учен, който обаче, е отворен към всичко, което би
могло да промени човешкото общество към реализиране на хумаността в ежедневието, включително нестандартно познание и
решаване на проблемите. В ежедневието ми съм с изключително ограничени лични контакти, и най-голяма част от времето ми е
отделено на социални практики, свързани с академично развитие, антропологично осмисляне на ежедневието, включващо работа
в различни микросоциални групи, българското общество в Юта и активни генеалогични проучвания. Аз не гледам телевизия,
слушам ограничено музика и основната литература, която чета, е научна. Към интернетните страници проявявам селекциониран
интерес, а най-много обичам да допълвам моя уебсайт.
За мен науката е начин да разбера живота в дълбочина и да споделя своите разбирания с единомишленици. Аз съм типичен
представител на безбюджетните или нискобюджетните представители на археологическата наука, което води до разработване на
специални стратегии за преодоляваме на трудностите, свързани с изискванията за значително финансово обезпечаване на
нашите изследвания – от стратегия на малки разкопки до избор на теми, които могат да се разработат с фонда на универистетките
библитеки в САЩ и ограничен международен обмен, както и използвайки предимствата на мултикултурния град Солт Лейк като
изследователски терен на различни традиции в ежедневието, някои от които са с архаични белези.
Аз съм изключително комуникативна и възприемам всяка теза, която е добре аргументирана. В същото време за мен животът и
социалните практики са най-често контраст между бялото и черното и понякога не различавам много добре преходните цветове.
Това може да се обясни с моята свръхемоционалност като личност, която обаче не пречи на рационалното осмисляне на научните
проблеми.
За настоящата работа от значение е не само моя опит като учен-археолог, но и на реферата, с който бях приета в СУ “Климент
Охридски” през 1978 г. Той бе посветен на борбата за мир в глобален мащаб и моето убеждение е, че работата върху реферата в
най-активна формираща възраст към зряло мислене е основна предпоставка за метода ми на мислене днес. Taка както на
времето борбата за мир беше водеща проблематика, днес глобализацията и борбата с корупцията са първостепенни теми, при
които изучаването в дълбочина на механизма на енкултурация в праисторията водят до редица конструктивни културни модели,
които са от значение за всички етапи на развитие на човешката култура.
Както много мислители, аз не вярвам в абсолютните стойности, и смятам, заедно с Джон Барет, че културата регулира емоциите
(13та среща на Европейската асоциация на археолозите, Задар, 2007). Мисля, че това определение е силнo и намира подкрепа и в
праисторическите култури, които са с изключително богата материална култура като символична система за комуникиране на
навици, образование, естетика и отношение към света и хората. В праисторическата култура няма особено силно място
сантимента, което доказва енкултуриращата и социализиращата й роля и непрекъснатото продуциране и репродуциране на
рационално познание.
В същото време ние, праисториците, не сме дарени с ключ, с който можем да влезнем в райската градина на праисторическата
епоха и да излезнем с преки впечатления. Конструирането на интерпретaционни модели е изключително труден и отговорен
научен процес. Независимо че някои смятат, че науката е откриване или доказване на факти, всъщност научното знание е
хипотетично и то непрекъснато е обновява и корегира. Следователно нашата постоянна задача е и усъвършенстване на метода, a
не само конструиранe на модели макар и с многобройни натрупани факти, които при всички случаи обаче, са фрагментирани и
избирателни.
Праисторическият път е най-трудния в развитието на човешката цивилизация и заслужаващ най-огромно внимание и уважение.
Той е най-труден, защото всяка една стъпка е иновационна – не само като технологично откритие, но и (а може би преди всичко)
oсъзнато социално поведение - как хората да взаимодействаме помежду си, как да осъществяваме своите цели и как да
запазваме хуманността у нас, с която ние имаме толкова много проблеми днес. В същото време в праисторията вече не виждаме
детство на човечеството, а възмъжал етап на най-ранните ни предци, някои от фундаменталните социални практики на които са в
скелета на нашето ежедневие (например семейството и социалното групиране).
Подходът към праисторията в съвременния свят е различен. Макар да сe вярва, че все още е възможна формулата минало за
миналото, аз съм привърженик на антропологичното отношение към праисторията – осмислянето и като антропология на най-
ранните наши предци и изследването й като първа глава на нашето съвремение или като сравнение с нашето съвремие. В
настоящата работа е синтезирано мое археологическо академично познание, както и антропологичното ми познание върху
традиционнитe култури и съвременната действителност. Tя е написана да бъде защитена като научна теза за получаване на
титлата “доктор на историческите науки”. В нея се опитам да обосновa няколко тези, които според мен допринасят за
проблематизиране на праисторията катo култура и система от продуцирани и репродуцирани архаични социални практики, следи
от които могат да се открият и днес. Тезите са иновационни или съществуват в историографията, но аргументирани с нови
доказателства. Според мен те могат да се приемат, че имат първостепенно значение за осмисляне на праисторията днес. Както и
в мои други работи, основният ми изворов материал е от Балканите и съседните региони, а подходът в повечето случаи е
дедуктивен.
Teзите, които защитавам в настоящата работа, са следните:
1. В праисторията могат да се открият компоненти на социални практики, които днес са структуроопределящи в нашето
общество и представляват фундамент на социалното въпроизвеждане.
2. Социалната система e синтеза от видими и невидими социални структури на взаимоотношения, елементи на която могат да
се предполагат или изключат за праисторията въз основа на задълбочено изследване на съвременното общество. Прогресът на
човешкото общество зависи от доминирането в ежедневието на видимите хуманистични социални структури и взаимоотношения.
3. Основен агент в енкултурацията на праисторическото население е хаусхолда, тъй като за разлика от съвременния човек,
животът на праисторическия индивид е концентриран изключително в социалното пространство на хаусхолда – като дете,
подрастващ или като възрастен индивид (като член на същия или друг хаусхолд).
4. Археологическите извори ни дават възможност да осмислим четирисегментно структуриране на праисторическото общество
въз основа на критерия богатство.
5. Балканската праистория преставлява еволюционен модел на социална комплексност в праисторията с многоаспектно
развитие на социалната сегментация и стратификация и значителна вариативност в локалното развитие.
6. Социалната репродукция в праисторията намира многоаспектно отражение в археологическите извори, но тяхното
интерпретиране зависи от характера на сравнителните и допълнителни проучвания на традиционните и съвременни общества.
7. Културната репродукция е обективен исторически процес, в който социалният филтър е исторически и зависи от редица
фактори.
8. Престижните предмети са социален филтър за утвърждаване на социална идентичност и/или стратификация.
9. Междукултурните взаимодействия в праисторическото общество са представлявали важен фактор в развитието на
социалната комплексност.
10. Човешката история е пример за развитие на различни типoве демокрация. Началото на демократичната социална система
е в праисторията, която може да се нарече архаична демокрация.
11. Естетиката на праисторията включва основни принципи, между които от първостепенно значение са функционалността,
космологията и стремеж към репродуциране на социална идентичност чрез система от стилотипове.
За аргументиране и тестване на тезите в археологически контекст от първостепенен интерес в настоящата работа са следните
праисторически култури, културни комплекси и хоризонти от края на седмо хил. пр.н.е. до края на трето хил.пр.н.е. на Балканите
(виж по-долу, културно-хронологически граници на изследването):
Ранен и късен неолит (краят на седмо – шесто хил. пр.н.е)
Хоризонтът на монохромната керамика
Култура Караново I и култура Старчево
Културите Караново II, Караново III и Караново IV
Късен неолит и ранна медна епоха (късно шесто пр.н.е.- ок. средата на пето хил. пр.н.е.)
Културите Хаманджия и Боян, култура Винча и култура Марица
Културен комплекс Градешница – Слатина – Дикили таш
Късна и финална медна епоха (втората половина на пето хил. пр.н.е. – началото на четвърто хил. пр.н.е.)
Културен комплекс Караново VI – Гумелница – Варна
Културен комплекс Коджадермен – Сълкуца – Бубани
Култура Чернавода I
Културите Сълкуца – Телиш и Хунядихолом (“шайбенхенкел хоризонт”)
Ранна бронзова епоха (ок. ср. на четвърто хил. пр.н.е. – края на трето хил. пр.н.е.)
Култура Чернавода III
Културите Юнаците, Езеро, Ситагри/Дикили Таш, Перник, Баден, Костолац, Вучедол, Глина, Езерово/Чернавода II, Винковци и др.
Ямна култура и др.
Тъй като основно значение в съвремеността се отдава на учените като личности, за разбиране на работата от значение е да
споделя няколко мисли за себе си.
Мога да определя себе си като консервативен в мислите и разбиранията си учен, който обаче, е отворен към всичко, което би
могло да промени човешкото общество към реализиране на хумаността в ежедневието, включително нестандартно познание и
решаване на проблемите. В ежедневието ми съм с изключително ограничени лични контакти, и най-голяма част от времето ми е
отделено на социални практики, свързани с академично развитие, антропологично осмисляне на ежедневието, включващо работа
в различни микросоциални групи, българското общество в Юта и активни генеалогични проучвания. Аз не гледам телевизия,
слушам ограничено музика и основната литература, която чета, е научна. Към интернетните страници проявявам селекциониран
интерес, а най-много обичам да допълвам моя уебсайт.
За мен науката е начин да разбера живота в дълбочина и да споделя своите разбирания с единомишленици. Аз съм типичен
представител на безбюджетните или нискобюджетните представители на археологическата наука, което води до разработване на
специални стратегии за преодоляваме на трудностите, свързани с изискванията за значително финансово обезпечаване на
нашите изследвания – от стратегия на малки разкопки до избор на теми, които могат да се разработат с фонда на универистетките
библитеки в САЩ и ограничен международен обмен, както и използвайки предимствата на мултикултурния град Солт Лейк като
изследователски терен на различни традиции в ежедневието, някои от които са с архаични белези.
Аз съм изключително комуникативна и възприемам всяка теза, която е добре аргументирана. В същото време за мен животът и
социалните практики са най-често контраст между бялото и черното и понякога не различавам много добре преходните цветове.
Това може да се обясни с моята свръхемоционалност като личност, която обаче не пречи на рационалното осмисляне на научните
проблеми.
За настоящата работа от значение е не само моя опит като учен-археолог, но и на реферата, с който бях приета в СУ “Климент
Охридски” през 1978 г. Той бе посветен на борбата за мир в глобален мащаб и моето убеждение е, че работата върху реферата в
най-активна формираща възраст към зряло мислене е основна предпоставка за метода ми на мислене днес. Taка както на
времето борбата за мир беше водеща проблематика, днес глобализацията и борбата с корупцията са първостепенни теми, при
които изучаването в дълбочина на механизма на енкултурация в праисторията водят до редица конструктивни културни модели,
които са от значение за всички етапи на развитие на човешката култура.
Както много мислители, аз не вярвам в абсолютните стойности, и смятам, заедно с Джон Барет, че културата регулира емоциите
(13та среща на Европейската асоциация на археолозите, Задар, 2007). Мисля, че това определение е силнo и намира подкрепа и в
праисторическите култури, които са с изключително богата материална култура като символична система за комуникиране на
навици, образование, естетика и отношение към света и хората. В праисторическата култура няма особено силно място
сантимента, което доказва енкултуриращата и социализиращата й роля и непрекъснатото продуциране и репродуциране на
рационално познание.
В същото време ние, праисториците, не сме дарени с ключ, с който можем да влезнем в райската градина на праисторическата
епоха и да излезнем с преки впечатления. Конструирането на интерпретaционни модели е изключително труден и отговорен
научен процес. Независимо че някои смятат, че науката е откриване или доказване на факти, всъщност научното знание е
хипотетично и то непрекъснато е обновява и корегира. Следователно нашата постоянна задача е и усъвършенстване на метода, a
не само конструиранe на модели макар и с многобройни натрупани факти, които при всички случаи обаче, са фрагментирани и
избирателни.
Under construction. Last updated Dec 2nd, 2007)
Bibliography
Webpages of the included case studies:
Sambia ritualized social practices
Webpages of the included case studies:
Sambia ritualized social practices